ПРИПОВДЍГАМ, -аш, несв.; приповдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. приповдѝгнат, св., прех. 1. Повдигам, надигам нещо леко, на неголяма височина. Попростинала, тя [Стоянка] подсмърчаше навремени, а той приповдигаше тежката раница и покашлюваше сдържано. Г. Караславов, ОХ II, 267. — Благодарим за съвета! — Досьо приповдигна калпака си. А. Гуляшки, МТС, 164. И все пак никой не можеше да заспи. Едни след други ние .. приповдигахме глави и гледахме изумени. Вл. Мусаков, СбЗР, 438. — Те са решили да отидат докрай — заключи Илков .. — Ще видим — каза домакинът, като приповдигна леко рамене. Г. Караславов, ОХ III, 369.
2. Повишавам, увеличавам силата, интензивността на положително чувство, настроение и под. Бутилка шампанско .. настройва хората за важността на дадено събитие, приповдига емоционалността. ЖнТ, 2006, бр. 15 [еа]. приповдигам се, приповдигна се страд.
ПРИПОВДЍГАМ СЕ несв.; приповдѝгна се св., непрех. 1. Вдигам се, повдигам се леко, малко; привдигам се. Евгени се приповдигна на лакът и го загледа. Непознатият селянин също го гледа известно време, като че го разучаваше. Д. Ангелов, ЖС, 555. Напразно Орфей се приповдигаше и гледаше на всички страни. Наистина никъде не се виждаше море. Г. Караславов, Избр. съч. V, 266. Над повреденото жилище седят два бобъра и с греди закрепват стените му .. От време на време някой от тях се приповдига, ослушва, пооправя гърба си и пак се захваща за работа. Е. Аврамова, МС, 20. — Ау, Симоне! — приповдигна се Симоница разтревожена. — Хладно ще ти бъде вън, болен си. Д. Талев, СК, 22. Той подаде ръката си .. — Антонов. Утренов се смути за миг, но съобрази бързо, приповдигна се леко и натърти: — Прокопиев. Г. Караславов, Избр. съч. II, 83.
2. За положително чувство, настроение и под. — повишавам, увеличавам силата, интензивността си. От виното и смеха настроението му се приповдигна и той се заслуша в плисъка на вълните, усети как се носи по тях. Ж. Георгиева, Ш (превод) [еа].
3. Прен. Съвземам се, възстановявам се след заболяване; привдигам се. Щом се приповдигна след раждането, Станка писа писмо на Въкрил. Г. Караславов, ОХ II, 412. До нея седеше майката, очите ѝ се смееха, лицето ѝ сияеше — изглеждаше като болна, приповдигнала се от тежка болест. Вл. Полянов, ПП, 20. Божин Апостолов, свален от къшлата на носилка, пролежа две седмици в прясно одрани овчи кожи, но не можа да се приповдигне. Д. Ангелов, ЖС, 189.
— Друга (разг.) форма: п р и п о д ѝ г а м.