ПРИПОВТА̀РЯМ, -яш, несв.; приповто̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Повтарям нещо отново, веднъж или многократно; преповтарям. Милковски, потънал в широкия си стол и загледан втренчено в гърба на седналия пред него колега, приповтаряше за десети път речта си. Д. Калфов, Избр. разк., 153. Слушал съм два пъти деветата Бетовенова симфония и десетки други концерти, радиото от петнайсет години ми приповтаря най-гениалните творби на първомайсторите. О. Василев, ЖБ, 167. Най-сетне дойде ред на прокурора. Лошо и вяло той приповтори обвинителния акт, като оттегли обвинението си срещу мен. Ем. Манов, ПЯ, 38. Вечерта новината .. се приповтаряше из кафенетата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 31. Цял ден папагал хортува, / цял ден приповтаря щото чува. БСб, 1915, кн. 1, 9. Прося извинеие за погрешките на това писмо. Детето, на което го диктувам, не знае латински, и аз много пъти му приповтарям всяка фраза. Ч, 1875, бр. 10, 447. приповтарям се, приповторя се страд.

ПРИПОВТА̀РЯМ СЕ несв.; приповто̀ря се св., непрех. Рядко. Повтарям се отново, пак, веднъж или много пъти; преповтарям се. Гърменията се приповториха. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 113.


Източник: Речник на българския език (онлайн)