ПРИПО̀МВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); припо̀мня, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Припомням, напомням; припомнювам. Припомваха стари и тежки грехове на стария чорбаджия. Й. Йовков, Ж 1945, 236. Ето моята малка стаичка. С какво умиление я припомвам сега. Г. Райчев, Избр. съч. II, 111. Двамата другари се приготвиха за път .. и бърже .. тръгнаха по пътеката .. Гората шумеше, припомваше миналия им живот, насочваше ги към тихия кът на домашното огнище. К. Петканов, Х, 118. припомвам се, припомня се страд. Много неща, .., които инак биха останали незабелязани или щяха да се забравят, сега се припомваха и се разказваха не за първи и не за втори път. Й. Йовков, ВАХ, 128-129.
ПРИПО̀МВАМ СИ несв. (остар. и диал.); припо̀мня си св., непрех. Припомням си, спомням си; припомнювам си. Ние си припомвахме за предишните си пътувания и твърде често говорехме за Антимовския хан. Й. Йовков, ВАХ, 9.