ПРЍПОР м. Диал. Стръмнина, стръмно място. Бойко мудно пристъпва въз припора нагоре. П. Тодоров, И I, 106. И лихо / .. излязоха .. / ред тъмен конници... / .. / Разделиха / сега те редове на две крила — и тихо / поеха припора... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 196.