ПРИПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; припра̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Направям още нещо към друго нещо, обикн. сграда към друга сграда; пристроявам. Одаята над дюкяна се превърна в соба, приправиха до нея къща с огнище, малък пруст, килерче — с една дума, стана си цял дом. Т. Влайков, Съч. II, 257.
2. Правя нещо, някаква работа в малък, незначителен обем, набързо или за кратко време. Леля му го гледаше пак като и отнапреди: месеше му, готвеше му, дрехи му приправяше — гледаше си го като майка пак. Т. Влайков, ДСУ [еа]. Някои от мъжете приправиха набързо тук-там и други колибки и навеси, та прибраха там своите си люде. Д. Талев, И, 587. приправям се, приправя се страд.