ПРИПРЯ̀НО. Нареч. от припрян; нервно, прибързано, нетърпеливо, трескаво. — Значи тя е тук. И вие я познавате: Къде е тя? Къде живее — питаше припряно Благоев. В. Геновска, СГ, 263. Излязох от колибата и видях стотина мъже, повечето младежи, които припряно разговаряха помежду си. М. Марчевски, ОТ, 352. Гражданите припряно обикаляха витрините и нетърпеливо чакаха откриването на магазина. С. Трайков, М, 6. В папукчийницата на Минча Гръмника чукчетата припряно удряха. Д. Марчевски, ДВ, 25.