ПРИПУ̀ШВАМ1, -аш, несв.; припу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започвам да пуша, да изпускам дим, пушек; запушвам. Че какво е на сегашното време да си горски? Нема ни фуражка, ни пушка! Тури бялата риза, хлопне се в камиона и припуши въз бърчините. Н. Хайтов, ДРР, 68. припушвам се, припуша се страд.
ПРИПУ̀ШВА МИ СЕ несв.; припу̀ши ми се св., непрех. Обхваща ме желание да пуша; допушва ми се. — Не пуша, брат, ама като видя такова нахалство, и на мен ми се припушва. М. Иванов, КБВ, 8. Всичко се случва по земята... На̀, случи се днес да нямам цигари. Па да видиш проклетия: припушило ми се, та мирка ми не дава! О. Василев, Т, 7.
ПРИПУ̀ШВАМ2, -аш, несв.; припу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Преграждам нещо (обикн. река, вада и под.), така че да спра течението на водата; запушвам, заприщвам. Вир правят като припушват на удобно място напреки .. река, набиваяще дебели церови колове два реда и оплитаяще их с пъртия. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1918.
2. Затварям някого или нещо някъде, така че да не може да избяга; заприщвам. И защо я [рибата] .. хвърлят! „Ама тъй, като не се мъчиш да я ловиш... я да си я гонил из ракитаците, да си я припушвал край подмолите, тъй ли ще я хвърляш...“ П. Тодоров, И II, 48.