ПРИРАБО̀ТВАМ, -аш, несв.; прирабо̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Работя нещо за малко време или непостоянно, от време на време; поработвам. — Танчо е мъж, има си здрава жена, па и момичето му може да приработва — нека си ожъне. Кр. Григоров, ТГ, 63. Семейството живее в крайна нищета. Кръстев приработва каквото намери в София. ГВП, 2002, 20. V. [еа]. През петте години в Перник обаче Ружин не е започвал постоянна работа. Приработва сезонно по строежите. ГВП, 2001, 5. ХІІ. [еа]. Пъргав човек и во празник нещо приработуа. Послов., СбНУ ХІV [еа].
2. Започвам да работя, да действам; заработвам. Става дума за прословутия километраж на колата — приработва от време на време и пак прекъсне. Δ Открихме нова пещера, обаче преминаването през нея е много трудно, а на всичко отгоре и шубето ми приработва. приработвам се, приработя се страд.
ПРИРАБО̀ТВА МИ СЕ несв.; прирабо̀ти ми се св., непрех. Обхваща ме желание да работя. Всеки е забелязал, че след обилно ядене обикновено му се приспива, а не му се приработва.