ПРИРА̀СТВАМ, -аш, несв.; прира̀сна, -еш, мин. св. -ах и прираста̀, -ѐш, мин. св. прира̀стох, прич. мин. св. деят. прира̀съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. 1. Раста, израствам върху нещо израснало, като се прикрепвам, закрепвам, сраствам с него. Интересен е горният лист при липата. Върху него прираства дръжката на съцветието и по-късно той играе роля на хвърчилка. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 113. ● Обр. Ала лицето на Момчила си стоеше неподвижно и веждите — свити на ключ. Цялата негова едра и плещеста снага сякаш прирасна в пясъка, вкамени се и посивя от години и векове. Ст. Загорчинов, ДП, 404-405.
2. Увеличавам се по обем, количество.