ПРИРЕВА̀ВАМ, -аш, несв.; прирева̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Разг. 1. Реввам, изревавам изведнъж леко за кратко време или от време на време; приплаквам. През нощта бебето приревава. Детето прирева на сън, но след това се успокои.
2. С пред. з а или следв. изр. със съюз д а. Примолвам се с настоятелна молба или с рев за нещо, да получа нещо; приплаквам. Прирева да му услужа с пари.