ПРИРЍТВАМ, -аш, несв.; прирѝтам, -аш, св., непрех. 1. Ритвам леко, конвулсивно, еднократно или от време на време. Вранка затрепера цяла, падна връз процепа, отърколи се на земята, пририта и зашиба главата си. Ил. Волен, МДС, 103.
2. Прен. Разг. В мин. неопред. Обикн. с предл. з а или с подч. изр. със съюз д а. Много ми трябва нещо или някой, имам голяма нужда от нещо или от някого. — Трети път идвам вече, Илиева, .., няма те. „Какво е приритала за мене?“ — помисли Домна. Б. Болгар, Б, 226. Доколкото зная, ти сега не си приритал да се жениш, нали? О. Бояджиев, П, 87. — Толкова ли пък са приритали за тебе? За какво ще им е един писател, при това — от България? Д. Асенов, СВ, 40. Какво ли си помисли за мене и за Стефанчо? — Дошли са цигани и са ги откраднали!... Мъжо, не бой се, никой не е приритал за нас! К. Петканов, ДЧ, 413.