ПРИРОДОЛЕЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който практикува природолечение. — Бях при един природолечител — казала тя — и той ми предписа да слагам всяка вечер на главата си кисело зеле. ВН, 1960, бр. 26, 78, 4.
