ПРИРЪМЖА̀ВАМ, -аш, несв.; приръмжа̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Изръмжавам изведнъж ненадейно за кратко време или от време на време, понякога.


Източник: Речник на българския език (онлайн)