ПРИСАДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от присадя като прил. 1. В овощарството — който е свързан с присадка, присаждане. Младият [ръководител] получи такава пшеница, такива череши, които не само че приличаха на родителите си, но успешно предаваха на новите поколения присадените им качества. А. Гуляшки, МТС, 6-7.
2. Мед. Който се отнася до присаждане, трансплантиране на орган или тъкан; трансплантиран. Преди това за опити върху рака се използуваха така наречените присадени или трансплантирани тумори. Р. Райчев, НКД, 102.
3. Прен. За идеи, нрави, възгледи — който е внесен отнякъде другаде и е чужд, неестествен за някого или нещо. Християнството .. не направи скок в нравите и душевността на селото .. При това с присадени идеи нравственост не се създава. Ив. Хаджийски, БДНН I, 98.
4. Остар. Мед. Имунизиран. Кандидатите за ученици подават заявленията си до респективните управления, придружени със следните документи: 1. Училищно свидетелство .. 2. Медицинско свидетелство, за че е физически здрав и присаден против сипаницата. БД, 1909, бр. 13, 2.