ПРИСА̀ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Присадка, калем. Частта, която се взима от едно растение и се присажда на друго, се нарича присадник. Гр, 1906, бр. 4, 49. Присадникът не е нищо друго, освен една установена на вкоренявание клонка, която вместо да е забодена в земята, за да получава из нея храна за своето по-нататъшно развитие и растене, присадена е на едно друго дърво. Гр, 1906, бр. 4, 51.