ПРИСВЍВАМ, -аш, несв.; присвѝя, -ѝеш, мин. св. присвѝх, св., прех. 1. Свивам нещо (обикн. очи, вежди, устни) леко веднъж или от време на време. Очите ѝ като че бяха станали по-големи и тя сега не ги присвиваше като говори, а обратно — широко ги разтваряше. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Присвиваше сключените си тъмни вежди и спираше поглед на хората, които се трупаха по улиците. Г. Константинов, ПИГ, 101. Устните му имаха някаква примамваща естествена червенина, но като се усмихнеха — разкриваха редки и проядени зъби. Затова той се смееше, като присвиваше устните си, сякаш предлагаше целувка на своя събеседник. О. Василев, ЖБ, 182. Едва когато Савата се изправи бос, Наско разбра какво го е спирало. Момъкът се стесняваше от големите си ходила. В желанието си да изглеждат по-малки, той присвиваше пръсти навътре и подклякаше, та дано панталонът ги покрие. А. Мандаджиев, ОШ, 59. Войникът снема ръка. Той оправя колана си, присвива рамене. Г. Райчев, ЗК, 153. Старият излизаше, обул на бос крак мокри галоши .., присвиваше реверите на полушубата, за да закрие лицето си от влажния вятър, .., прегракнало кашляше и викаше. Ив. Давидков, КХП, 18.
2. Прен. Обикн. В съчет. със с ъ р ц е. За мисъл, чувство — правя, ставам причина някой да изпитва силно притеснение, безпокойство. Мисълта за Ели присвиваше сърцето му. Ами ако се случи нещо? — Глупости .. Какво пък може да се случи?! — окуражаваше се той. — Ето изпробването мина отлично... Д. Янакиев, Х, 95. Нападна го незнайна мъка, присви сърцето му и вече нямаше воля за никаква работа. К. Петканов, ОБ, 212.
3. Прен. Притискам, притеснявам някого. Зимата се измина почти глухо, само за даването присвиха раята силно и го събираха до пара. Ц. Гинчев, ГК, 350. присвивам се, присвия се страд.
ПРИСВЍВАМ СЕ несв.; присвѝя се св., непрех. Свивам се леко, ставам свит. Маврик Николаев се бе навел за нещо до голямата печка .. Черните му, все още блестящи очи се присвиха, опипаха непознатия гост и не откриха нищо подозрително. И. Петров, ОЗ, 113. Зидарят се обърна цял в слух и зрение — присви се като звяр, що дебне и причаква жертвата си. Д. Спространов, С, 305. Около нея [Добра] веднага се сключи тесен кръг от ръце и нозе, които се присвиваха и размахваха, готови да ритат, да дращят, да късат... Д. Талев, И, 429.
ПРИСВЍВА МЕ несв.; присвѝе ме, св., непрех. В съчет. със същ. 1. Изпитвам изведнъж остра болка в стомах, корем или друг вътрешен орган, означен от съществителното, за кратко или от време на време. Ооох... Болест!... Че и корем пусти ме яде .. И заран ме присвива, пущината, и на пладне. Чудомир, Избр. пр, 217. — Не е добре със здравето. Има язва, злъчката му не е в ред, пък и далакът го присвива понякога. М. Марчевски, П, 173. На края на селото .. имаше двор с много кокошки .. Там ще свърне Лиса, там ще си опита късмета. Инак, както я присвива вече стомахът, едва ли ще издържи още една-две студени зимни нощи. Г. Караславов, СбХ, 133. Но Станка се сви и полегна, защото над слабините нещо започна да я присвива. Г. Караславов, ОХ I, 456.
2. Усещам присвиване, стягане в орган, означен от съществителното, поради притеснение, безпокойство, очакване на нещо неприятно. Вървя по коридорите, а стомахът ме присвива и ми е едно такова адски притеснено, като че абсолютно всеки в сградата знае какви ги върша. К. Великова-Дарева, МПТ (превод) [еа].
◊ Присвива ме / присвие ме под лъжичката. Разг. Силно се притеснявам, безпокоя за нещо, в очакване на нещо. Усети как го присвива под лъжичката — беше много разочарован, защото разчиташе на положителен резултат.