ПРИСЀЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Човек, който живее в близост, по съседство с царски или болярски замък. — Кога ще се заметат оттука, да ни олекне? Ето и Манол Кривоходи и Павлин Шестопръстника се оплакват. „Изпъдиха ни вън, казват, а те — и в готварницата, и в килера, и на пруста. Сякаш са царска челяд, та с приселци да им слугуваме.“ Ст. Загорчинов, ДП, 77. — За какви царски люде говорите само, Райко? Сякаш сме близо до Търново, та да слугуваме на царска челяд с приселци .. като последни отроци. Ст. Загорчинов, ДП, 43.
— От Ст. Илчeв и др., Рeчник на рeдки, остарeли и диалeктни думи..., 1974.