ПРИСКЪ̀РБНО нареч. Книж. Скръбно, тъжно; печално. Излишно е .. да ви казувам, че е прискърбно да гладуваме, или да жадуваме, да нямаме дрехи, постелка, или къща. С. Радулов, НД, 35. Султанът го подигна да са изправи, постена дълбоко и като клатеше главата прискърбно, изшепна! — Злополучний! П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 123. Без всяко съмнение жално и прискърбно е да съсипва человек силите си и да минува деня си с пот и с труд .. на тази завистлива земля. М. Балабанов, ДБ (превод), 10. Учениците негови [на Сократ] го съжалявали и говорили: „Колко е прискърбно, като ищат невинно да тя накажат“. Г. Йошев, КВИ (превод), 78.