ПРИСКЪ̀РЦВАМ, -аш, несв.; прискъ̀рцам, -аш, св., непрех. Скърцам леко веднъж или от време на време, понякога. Цяла неделя Върба чака мъжа си .. Цяла неделя трепера, докато една нощ вратникът прискърца и тя скокна полусънена. Надникна и видя да влиза в двора им крадешком кола. Ст. Даскалов, РД, 1950, бр. 307, 2. Мъже, жени, деца, всичко, способно да върши каква-годе работа е на полето. Сегиз-тогиз ще прискърца някоя кола .. и пак всичко утихва, занемява. Хр. Максимов, СбЗР, 19.