ПРИСЛУ̀ЖВАМ, -аш, несв.; (остар. и диал.) прислу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Само несв. Обикн. с предл. н а. Изпълнявам задълженията на прислужник, слуга. Когато мина покрай нас хотелджията бай Алекси, който .. прислужваше на посетителите, спрях го и го помолих да намери някъде легло за малкия. Ил. Волен, РК, 28. Пази го [училището] като очите си, мете го и го чисти, прислужва и на учителите. Т. Влайков, Пр I, 223.
2. Поднасям храна, напитки и др. някому. В трапезарията на голямата къща около кръглата маса седнаха само тримата: Бенко, малкият Боби и баща му. Негърката Джуди им прислужваше. Ал. Бабек, МЕ, 84. Двамата мъже грабнаха лъжиците и засърбаха. Домакинята не седна, а остана права да им прислужва. К. Петканов, ЗлЗ, 69. Вечерята започна и Кремена прислужваше на свекъра и на свекървата. Й. Вълчев, СКН, 137. Откак ги прислужи, Райка остави юзеничето и чашката пак на полицата и си излезе. Т. Влайков, Избр. тв, 1978, 129.