ПРИСЛУ̀ЖНИК, мн. -ци, м. Мъж или момче, което е наето да върши домакинската или друга работа в частен дом, заведение или учреждение и под.; слуга. В срещния ъгъл виси тояга, която Гьоте е дърпал, за да повика чрез специалния звънец своя прислужник. Г. Караславов, Избр. съч. III, 348. Прислужникът цепеше в задния двор дърва и ударите на брадвата му отекваха глухо в мразовития въздух. Д. Димов, Т, 155. Заключваше редовно и каютата си, та прислужникът не можеше да влезе и да почисти. Д. Талев, ПК, 120. Управителят се разхождаше навъсен .. и изпитателно се взираше в лицата на всеки работник — бил той готвач или келнер, хотелски прислужник или водач на асансьор. Ал. Бабек, МЕ, 232. Бае Тодор, училищният прислужник, отвори внезапно вратата на учителската стая и тревожно извика: — Инспектор! Г. Белев, ПЕМ, 47. В общината нямаше оживление. Пъдари, пазванти, разсилни и други прислужници минаваха важни и мълчаливи. Г. Караславов, Тат., 167.