ПРИСЛУ̀ШВАМ, -аш, несв.; прислу̀шам, -аш, св., прех. 1. Изследвам белите дробове или сърцето на някого чрез слушане, обикн. със специален лекарски уред, стетоскоп; преслушвам. Измери кръвното му налягане, прислуша го, като от време на време отмяташе с енергично движение на главата си кичура кестеняви коси. Ем. Манов, БГ, 111-112. Лекарят разкопча блузата на девойката, за да сложи термометъра и да прислуша сърцето. В. Андреев, ПР, 30. Лекарят .. го прегледа внимателно, сериозно, съсредоточено. Още от пръв поглед той разбра всичко, но искаше да го прислуша отново. Г. Караславов, С, 160.
2. Остар. и диал. Подслушвам. А колко пъти ни е прислушвала, прикрита зад стълба или зашетала се без работа около някоя съседна празна маса! Д. Калфов, Избр. разк., 332. Едно копеле, търновче, .. прислушвало, когато се кроял планът. З. Стоянов, ХБ, 147. Снощи ги, Вълке, прислушах, / един си други думаха: / „Ний не щем жена войвода“. Ив. Вазов, Съч. VII, 78. прислушвам се, прислушам се страд.
ПРИСЛУ̀ШВАМ СЕ несв.; прислу̀шам се св., непрех. Напрягам слуха си и се съсредоточавам, за да чуя нещо по-добре, по-ясно (говор, мелодия, шум); вслушвам се, заслушвам се. Излязох да редя черпнята. Прислушах се. Почнаха да разговарят с баща ми. Ив. Хаджийски, БДНН II, 140. Баща ми ме задържа при себе си, но когато кучетата залаяха и той се прислуша внимателно, за да прецени посоката на подгонения дивеч, бързо ми посочи с ръка да се спусна надолу. Т. Генов, ДОД, 38. Понякога се прислуша към околните разговори и, без да го питат, подфърли и той нящо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 149. Брауншвайг се прислуша — какво е намислил господин царят и защо го прави. Д. Добревски, БИ, 278.