ПРИСЛУ̀ШВАНЕ ср. Отгл. същ. от прислушвам и от прислушвам се. — Това ли е раненият? — попита князът. — И не е ли тъмно за преглед там? .. — Светлината е достатъчна за прислушване на сърцето, Ваше Височество — отвърна докторът. Г. Стоев, 3, 146.
