ПРИСМЕХУ̀ЛНИЦА ж. Жена, която обича да се присмива, да се подиграва на другите и често го прави; присмехулка, шегаджийка. — Викай си, чичо Вучо, ..; много хубаво си викаш — похвали го пък Сийка Митовица, млада жена, .. присмехулница, която умее да осмива и да намира триста кусури у всекиго. Н. Попфилипов, БД, 23-24. Избраха за снаха Нонка .. Само леля му Нейка беше против нея. — Не ща я! .. — крещеше тя. Нона е бъбрица и присмехулница като майка си. Г. Райчев, ЗК, 102. ● Обр. Сойка прелетява над главата ми .. и — цоп, една голяма сива точка капва от небето на листа. Какво искаше да каже тая перната присмехулница, тая клюкарка на гората. Н. Хайтов, ШГ, 201.