ПРИСМЕХУ̀ЛНО нареч. По начин, който изразява, съдържа или буди присмех; насмешливо, подигравателно, закачливо, шеговито. Възможно е тази книга тук-там да звучи неприятно мрачно, а другаде — до неприличие присмехулно. В. Мутафчиева, БС, 7. — От брат Василий наистина ме е срам, ала от негова милост — Ралица сви присмехулно устни и стрелна с поглед Кузмана — нищо не ми е, защото той не е добър християнин и нищо не работи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 198. — Ще престанеш ли най-сетне с тия шеги? — Пък ти не се докачай, като не е вярно — каза все така присмехулно Димитриева. В. Райков, ПВ, 75. Върволякът пред него изглеждаше на призраци безплътни и присмехулно безучастни. Ив. Вазов, Н, 81. ● Обр. Над тъмния губер на житата присмехулно погледна ситата паламида. М. Яворски, ХСП, 169. Владиката .. седеше все тъй здраво на седлото, широкото му лице беше обърнато срещу вятъра, който час по час развяваше присмехулно почти бялата му брада. Д. Талев, ГЧ, 336.