ПРИСМЍВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от присмивам се; надсмиване, осмиване. Не бих казала, че в спектакъла [„Женитба“] има присмиване и омаловажаване на мъжкото присъствие. В живота ми не е така. Мъжете ми харесват. Култ., 1998, бр. 31 [еа].
2. Обикн. мн. Думи или жестове, мимики, постъпки и под., които изразяват присмех; подигравка, насмешка. Загубеното и потлачено състояние на българската народност, недостойните и горчиви присмивания и хули .. — това са подбужденията на отец Паисий. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 32-33. Измислил си правилото, че ако не иска да бъде бит, трябва да учи старателно, за да избегне учителските наказания и ученическите присмивания. РР, 1997, кн. 5 [еа].