ПРИСМИВА̀Ч м. Остар. Присмехулник; присмехул, присмехулко. След него главатарят извика началника на лъжците, .., началника на ленивите, на гордите, на присмивачите. Елин Пелин, ЯБ, 30. От друга страна той [Паисий] често се спира над българските присмиваче и обличава техните бръщолевения, фактически доказва всичката неуместност на техните присмивки. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 12.