ПРИСМЍВКА ж. Остар. 1. Подигравка, насмешка, присмех. Госпожа хаджи Ровоама .. влазяше в тона на кака Гинка и пущаше сегиз-тогиз язвителни присмивки за отсъствующите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 50.
2. Усмивка. Заслушани в песента, майка ѝ [на Айше] и другите сториха се, че я не виждат. Алтън Дойна само я смери с поглед и тънка присмивка изкриви сочните ѝ червени устни. П. Тодоров, И II, 22. Шофьорите сподирят изпод набито око високомерния мерцедес, който ловко се изтегля от клопката струпани коли и се отправя обратно. По лицата им пробягва присмивка на патили хора. Бл. Димитрова, От, 9. ● Обр. Тъмнее просторът. Стихията морно почива, / в отсенки безбройни безкрайната шир се прелива, / Водите свободни ме гледат, с тъга и с присмивка. Д. Бояджиев, С, 21.
— Друга (остар.) форма: п р и с м я̀ в к а.