ПРЍСНО нареч. Старин. Винаги; всякога, сявга. По повод на същото стихотворение, съвпадащо и с официалната идеологема, и с актуализираните базови нагласи за близост между българи и сърби, навремето в своя отзив Б. Цветкова посочва (едва ли не досущ в стила на „Ви яко звезди присно сияещи“): „В “Среща с Тито„ Грубешлиева рисува образа на югославския вожд, когото легендата е осияла в полумистична светлина. Той разговаря просто, сърдечно, открито“. В. Тодоров, ЗГТ [еа]. // Като част от молитва, благословия и под. Патриархът се обърна тогава към еврейката .. „Благословена бъди нине, присно и вовеки, рабиня новопосвещена Теодора!“ Ст. Загорчинов, ДП, 254.
◊ Всегда, нине и присно; нине <и > присно, и во веки <веков>. Старин. 1. Сега и завинаги, за вечни времена. А вие, отчаяни мечтатели, / .. / приехте гибелта с благослов. / .. / Ще пребъдете слънчогледи / и нине, и приснопи во веки веков. / И всеки си носи жигосан / върху челото кървящо клеймо / на мъченик за вяра. Бл. Димитрова, Лаб. [еа]. Август пак притваря вратата на лятото и отново настъпва септември. / Всичко е както винаги е било, както — вярвахме — нине и присно / и во веки веков е призвано да бъде... Ц. Бояджиев, ПД [еа]. 2. Вечно, непрекъснато. Светиня му ще държи реч .. — О, братя мои, не ми се сърдете, че ви говоря право в очите! .. Любовта ви да къркате всегда, нине и присно, .. не е Божа любов и не ви готви добро нещо зад гроба! Елин Пелин, Съч. I, 70.