ПРИСО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. 1. Който се отнася до присой, присое. Противоп. усоен. Отдясно пък — беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градовце, мило снишени под високите присойни стръмнини. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 141. Колесницата беше спряла на хубава присойна полянка, обиколена от високи клонести дървета. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 449.
2. Който се въди, който живее из присоите. Айде, пойди си от усой в усой, / ти да фати си две люти змии, / една усойна, друга присойна. Нар. пес., СбБрМ, 363.