ПРИСПИВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За лекарство — който приспива, който предизвиква заспиване; сънотворен, приспивен. Тършувайки, лекарят забеляза на една кръгла масичка две чаши и накара Базеф да анализира съдържанието им. Анализът констатира наличието на силно приспивателно средство. Г. Куфов, К (превод) [еа]. Изабел призна, че преди 6 месеца искала да сложи край на живота си. Глътнала голяма доза приспивателни таблетки и изпаднала в безсъзнание. Нов., 2005, бр. 299 [еа]. // Остар. За шум, мелодия и др. — който приспива, унася в сън; приспивен. Колко време съм прекарал в унесено състояние под приспивателния шум на влака, не помня. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 19. Хората бяха по работа и в селото не се чуваше нищо освен сладкото и приспивателно жужене на пчелите и крамолата на врабците. Елин Пелин, Съч. II, 1972 [еа].
2. Като същ. приспивателно ср. Лекарство, което приспива, което предизвиква заспиване; сънотворно. Скърцането на вратите, глухите стъпки .. продължаваха да смущават нощната тишина. Тя [Ирина] стана с решение да вземе приспивателно, което щеше да я потопи в дълбок продължителен сън. Д. Димов, Т, 400. Като видя хапчето на дланта ми, той [възрастният мъж] се възмути: — Приспивателно! Когато бях войник, шейсет души спяхме в едно помещение и топ не можеше да ни събуди. Ив. Остриков, СБ, 38. После ме караше да ходя, все да ходя, за да мине действието на приспивателното. НТМ, 1967, кн. 225, 57. Той се оплаква от безсъние и лекарят му предписа силно приспивателно.