ПРИСПЍВНО нареч. По монотонен, еднообразен начин, който унася, приспива; приспивателно. Те бавно продължиха пътя си. Вдясно от тях морето приспивно плискаше леките си вълни. Д. Спространов, С, 53. Акациите по улицата ронеха тъжно дребните си пожълтели листа, а реката шумолеше приспивно и глухо. Д. Димов, Т, 26. Духна [Дона] лампата, в тъмната стая светлееше само малката печка и продължаваше да бумти приспивно. Д. Талев, И, 218-219. Влакът бягаше през равнината с пълна пара .. Еднообразното тракане на колелетата и безлюдната запустяла равнина му [на Евгени] подействуваха приспивно. Д. Ангелов, ЖС, 141.