ПРИСПОСОБЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приспособя като прил. 1. Биол. За организъм — който е пригоден за живот при променени условия на околната среда, обикн. в резултат на извършили се с него изменения; адаптиран. При този метод [междусортово кръстосване] най-важното условие е подборът на родителските сортове за кръстосване. За майчиния сорт трябва да се избира най-добивният сорт за дадения район, а за бащин — най-приспособеният и добивен сорт. ОБиол. Х кл, 68. Докато при низшите организми движещият механизъм на развитието търси най-приспособения към затворената природна среда вид, при мислещите същества този механизъм ражда стремеж към .. откъсване от средата, в която са се родили. Л. Дилов, ТС [еа].
2. Обикн. с предл. з а. Който се използва с нова, променена функция, след като е бил подложен на изменения, преустройство; пригодѐн. Качваме се по няколко каменни стъпала и влизаме в приспособеното за църква помещение. Нищо особено — голи стени, чинове за богомолците и амвон за свещеника. Г. Белев, КР, 54. Той я поведе към приспособената за почивка стаичка в дъното на зимничния коридор. П. Славински, ПЩ, 282. На 16 юни 1903 г. Хенри Форд и неговите съдружници .. стартират с 10 работници, които сглобяват автомобилни части в приспособената за тази цел фабрика за вагони в Детройт. С, 2006, бр. 4919 [еа]. Вече трета година семейството пълнеше багажника на колата с обществена червена капия от това място [градината], а след това я печеше върху стара ръждива тенекия на приспособено от тухли огнище. Ч. Шинов, БС, З—4.
— Друга (остар.) форма: п р и с п о с о б л ѐ н.