ПРИСПОСОБЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Биол. Свойство на жив организъм, развито в резултат на извършили се с него изменения и свързано с пригодеността му да съществува при променени условия на околната среда; адаптираност. С естествения отбор въз основа на изменчивостта и наследствеността Дарвин обяснява материалистически приспособеността на организмите към условията на живот. ОБиол. Х кл, 112. — Така нареченият груб външен вид на неандерталците е резултат от естествения подбор .. — Щом като са били толкова добре пригодени да оцелеят .., защо са изчезнали? Да не би да е настъпила промяна в климата, след която тази им приспособеност да не е била вече предимство? Д. Нешева, ДВ (превод) [еа]. Българската медоносна пчела се характеризира с висока приспособеност към климатичните условия на страната.
2. Разш. Книж. Качество на човек, свързано с пригодеността му към определени обществени или социални условия; адаптираност. Нагласите и приспособеността на родните предприемачи към корупцията са показателни и за отношението им към мерките за противодействие с нея. Мон., 2006, бр. 2585 [еа]. Приспособеност на хората към променените социални условия.