ПРИСПОСОБЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Биол. За жив организъм — който може, способен е да се приспособява към условията на околната среда; адаптивен. Както казва Дарвин, оцеляват не най-силните и умни видове, а най-приспособимите. С, 2006, бр. 4670 [еа]. Хората изкуствено създават условия за бързи и чести мутации [на бактериите], някои от които се оказват изключително приспособими и устойчиви. П. Вежинов, НБК, 240. Темпераментът е толкова по-променлив, колкото нервната клетка е не само по-устойчива, но и по-приспособима. Пр, 1953, кн. 1, 34. Създадени са ловни породи, които чрез съответното селекционно развитие са с по-гъста космена покривка и с други физиологични данни, които ги правят по-приспособими към въздействието на околната среда. ЛР, 2002, кн. 4 [еа].

2. Разш. Книж. За човек — който има качества, умения да се приспособява, нагажда към нова социална среда или променени обществени условия; адаптивен. Българинът е находчив и бързо приспособим. Предприемачите у нас винаги са ме учудвали със способността си да откриват най-добрата пазарна ниша. С, 2005, бр. 4412 [еа]. Тръгнали са [бежанците] по света да търсят начин за оцеляване и това ги принуждава да бъдат много приспособими към условията .. За да оцелеят, научават много бързо български. Дем., 2001, бр. 297 [еа]. Младите хора са по-приспособими, по-лесно свикват да живеят в нова среда.

3. С предл. з а, к ъ м. За изделие, продукт и др. — който може да се приспособи, пригоди за нещо, за някаква цел или при някакви условия. Банките трябва да започнат да се конкурират в създаването на удобни за потребителя продукти .. Продуктът трябва да е приспособим към условията, в които живее потребителят, към нещата, от които има нужда. Кеш, 2004, бр. 45 [еа]. Уредът е приспособим за употреба и при много ниски температури.


Източник: Речник на българския език (онлайн)