ПРИСПОСОБЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Биол. Свойство на жив организъм, свързано със способността му да се приспособява към условията на околната среда; адаптивност. Суровият климат на планетата дава основание на много изследователи да отричат възможността на Марс да има живот. Но на земята ние сме свидетели на чудната приспособимост на организмите към околната среда. Н. Николов и др., СС, 58. Няма по-опасен враг на човека от вируса .. Неговата приспособимост е изключителна и много често се проявява по фатален за човешкото същество начин. П. Вежинов, НБК, 221. Слабата приспособимост на малкото дете се изразява в следните общи биологични прояви: термолабилност, слаба имунобиологична защита. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 10.
2. Книж. Качество на приспособим (във 2 знач.); адаптивност. К. Павлов не пожела да се адаптира, защото се страхуваше, че приспособимостта лесно може да премине от самосъхранение във вина. Култ., 2003, бр. 14 [еа].
3. Книж. Характеристика на изделие, продукт, свързана с възможността да бъде приспособен за различни цели и към различни условия. Поради своята многофункционалност и приспособимост бронетранспортьорът действа в различни климатични условия на страните, в които е създаден да оперира. БА, 2006, бр. 16347 [еа]. Те [бойните самолети] показаха твърде голямо съвършенство .. и приспособимост .. за изстрелване на ракети „въздух-земя“ и „въздух-въздух“. ВН, 1961, бр. 3067, 1.