ПРЍСТАВ м. 1. Началник на полицейски участък в миналото. Един ден .. ме спира един полицейски стражар .. и ми казва да се явя в участъка, в името на закона, по заповед на пристава. Ал. Константинов, Съч., 36. Дотичаха хора. Вдигнаха ранения .. Някой беше позвънил и в участъка. Приставът и неколцина полицаи пресрещнаха убиеца още на вратата. Г. Райчев, ЗК, 202. „Войска иде“ — извика някой и народът се размърда. Околийският началник се премести на другия тротоар, приставът огради митинга с конна стража. Ст. Мокрев, ЗИ, 307. — Узнах за вас в Кутловица, дето бях отишел да направя медицински оглед на убития турчин .. Там приставът ми обади, че е записал като свидетел и един Стремски. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 134. Изпълнението на тая заповед е възложено на министъра на полицията, който от своя страна се бил вече разпоредил до полицейските пристави да залавят и арестуват всички подобни лица. Бълг., 1902, бр. 455, 2.
2. Остар. и диал. Слуга за земеделска работа; ратай. — Знаеш ли, мила Недельо, / кога си пристав у вас бех, / върла ме треска тресеше, / я ти посаках водица. Нар. пес., СбВСтТ, 819. — Да би Милкана либила / .. / свинаре и говедаре, / и дремливите приставе, / та би ги много набрала. Нар. пес., СбВСтТ, 1047.
◊ Съдебен пристав (съкр. пристав). Остар. Адм. Съдия-изпълнител. Невесел е Андрешко. Едноименният герой кара в малката си каруца .. съдебен пристав, който отива в село да тури запор на Станойчо, беден съселянин на Андрешко. К. Величков, ПССъч. VIII, 200. Не един път в дома на Йото Варджията идвали съдебни пристави, за да секвестират добитъка му срещу дългове. Христом. VII кл, 153. Когато някой лихвар поиска чрез съд да си прибере земаницата, то приставът скоро-скоро дохожда в село и продава всичко за борч. Г. Георгиев, Избр. пр, 78.