ПРИСТА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от приставам1 и от приставам се. Местата, дето бях познат, едни .. не смеяха от владиката да ме условят, други се бояха да не би .. да съм заразен с някоя ерес, а от това най-много се плашаха поповете, които .. играяха по-главната рол в избирането и приставането на учителите. П. Р. Славейков, БП I, ХVIII.
ПРИСТА̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от приставам2. Причина за искането на концесия е необоснованото вдигане стойността на таксите и услугите от пристанище Видин за приставане на кораб. Дем., 2001, бр. 45 [еа]. Заповяда [Бъркола] галерата да се изтегли навън и от залива да започне наново приставане, но сигурно и точно. Д. Добревски, БИ, 226.