ПРИСТА̀ВЯМ1, -яш, несв.; приста̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. Наставям1 (в 1 знач.); донаждам, принаждам, снаждам. Приставиха ми ръкавите (Д. Попов, БТР).
2. Остар. и диал. Поставям, слагам нещо на определено място, някъде; турям. Баба от тъмно изчисти паница оронени царевични зърна и ги пъхна в едно котле да се варят, а в гърнето пристави фасул. Гр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 26. На другио ден ошли на оране, приставили боб у грънето, па го турили връз плочата да се вари. СбНУ ХLV, 384. Руси и блъгаре стояха на стените и засиповаха гръците со стрели и с нажежени камъни, а гръците .. приставяха стлъби и ся качуваха на стените. Е. Мутева, РБЦ (превод), 144. // Остар. и диал. Слагам съд с ядене и др. на огъня да се вари, да се готви; турям. В един празничен ден човекът го заболя глава, а жената и децата му, като приставиха на огъня ястието, отидоха в църква. Кр. Пишурка, К, 91. Кога приставим, та дръжим на огън медник или друг съд, пълен со вода или с мляко, глядаме, че капливото тяло зима да кипи, щом възври. Й. Груев, Ф (превод), 92. приставям се, приставя се страд. Приставка ся наричат ония слогове, които ся приставят при корена в началото на думата. С. Радулов, НГ, 113.
ПРИСТА̀ВЯМ2, -яш, несв.; приста̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Наемам1 (във 2 знач.); главявам, ценявам. Всички се съгласиха на даскал Любомировото предложение и приставиха .. даскал Николча с месечна заплата по петдесет гроша. М. Кънчев, В, 83. — Ти ми си господарчица, але още не ми си станала господарка да мя хокаш — каза ядосано бабата, — не са мя приставили да ти бъда робиня. Е. Мутева, РБЦ (превод), 27. Черешица цвят цвятила, / цвят цвятила, род родила, / .. / няма пъдар да я варди, / приставиха малко момче. Нар. пес., СбВСт, 558. приставям се, приставя се страд. Там, дето учителят трябва да бъде опитен в работата .., приставя са някое глупаво момче или един възрастен, но невреден човек. У, 1871, бр. 1, 307. приставям си, приставя си възвр. Немаш ли пари да си приставиш слуга, сам ще носиш вода. Г, 1863, бр. 2, 9.
ПРИСТА̀ВЯМ СЕ несв.; приста̀вя се св., непрех. Остар. и диал. Главявам се, ценявам се; приставам1, пристанвам1. Можеше [Серафим] да работи само лека работа: на някоя мелница се приставяше да храни свинете, да чисти обора на някой хан. И. Йовков, ЖС, 8. То научи са, че в Бесарабско имало българско училище у Болград. Там той отиде и пристави са да слугува на училището. Ил. Блъсков, ПБ II, 13. Ако миналата съсипня не му [на сиромаха] е оставила никакъв приход за живение, приставял ся като ратай при някой селянин. П. Р. Славейков, СК, 69. Та си стана [Крали Марко] и отиде / пристави са у дяда си / да му пасе бре конете. Нар. пес., СбНУ XXVI, 138.