ПРИСТА̀ВЯНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от приставям1 и от приставям се.

ПРИСТА̀ВЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от приставям2, приставям се и от приставям си; главяване, ценяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)