ПРИСТА̀НИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Специално изградено място на брега на море или плавателна река заедно с прилежащото му водно пространство, снабдено с необходимите съоръжения за акостиране и престой на плавателни съдове, товаро-разтоварни и ремонтни работи и обслужване на пътници. Крайцерът „Надежда“ навлезе в севастополското пристанище. Д. Добревски, БКН, 37. От Дунава изпищя параходна тръба, знак, че параходът напуща пристанището. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 64. Той [Адамов] не можеше .. да забрави хубавия живот на пристанището. Денем — движение и глъчка около параходите, непрекъснат писък на сирени. Й. Йовков, Разк. II, 21. Всички дунавски и черноморски пристанища, товарни пунктове за зърнени храни, бяха подчинени на Браила. П. Спасов, ХлХ, 93. Бургаското пристанище вчера беше затворено заради силния вятър .. Забранени са всякакви маневри, както и движение на всички видове плавателни съдове. Нов., 2007, бр. 67 [еа]. Ливерпул, при устието на Мерзей, голям търговский град с пристанище, което може да смества 1000 кораба. Ив. Богоров, ВГД (превод), 114. Морско пристанище. Речно пристанище.
2. Разш. Град на брега или близо до море или плавателна река заедно със специално изградено място за акостиране, престой и обслужване на плавателни съдове. Видин е описан като старо дунавско пристанище и перспективно място заради бъдещия мост над реката. Мон., 2005, бр. 2404 [еа]. Стоките превозихме по Дунава до малкото сръбско пристанище Смедерево и оттам ги натоварихме на коли. Д. Талев, ПК, 121. Други йоще градове в Тракия са: Едирне .., Пловдив, .., както и .. Бургас, пристанище на Черно море. Ив. Момчилов, МПЗ, 26-27.
3. Прен. Книж. В съчет. с прил. т и х и др. Място, където някой намира спокойствие, душевен покой, сигурност; пристан, убежище. Тук [в книгохранилището] беше .. безбурното пристанище на Аарона. Затвореше ли вратата зад себе си — зад него оставаха вълните на живота, шумът и суетата. А. Дончев, СВС, 103. Нали е хубава моята стаичка? Тя ми е тихо пристанище. А. Каралийчев, НЧ, 20. Те [преселниците] .. в дългогодишните си скитания са забравили бащиния си край и излезли най-сетне на тихо пристанище, поискват да си починат. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 149. Съдбата на това семейство е съдбата на хиляди други семейства тракийски, които до днес не могат да си найдат безбедно пристанище .. от историческите бури у нас. Ив. Вазов, Съч. IХ, 47. // Остар. Място за престой или защита от беда; пристан, убежище, подслон. Една част от неговите [на Неапол] жителе .. са человеци голи и боси, без никакво пристанище. Ив. Богоров, КГ, 153. Габриел шъл с жена си и с три деца да тръсят пристанище при добраго Пиера. Тям пожар изтребил къщица до основания в преминалата нощ. С. Радулов, ГМП (превод), 156. ● Обр. Неговото бурно съществувание намери тихо пристанище в свещеническия сан. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 70.