ПРИСТАНУ̀ША ж. Остар. и диал. Девойка, която е пристанала на любимия си; пристанка. — Затуй ли съм дошла, та да се върна? Нали съм пристануша! Й. Йовков, Б, 148. — Пристани му, мари Минке! .. — Буля ти не е ли пристануша — пристани му. Ц. Церковски, Съч. III, 88.