ПРИСТА̀ЯМ, -яш, несв.; приста̀я, -а̀еш, мин. св. приста̀х, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или с предл. н а. Съгласявам се, приемам; скланям, приставам1. Аз на радо сърце пристаям да се сродим. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 14. Нито Кандов, нито Соколов пристаяха да теглят жребий. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 49. Тя на драга воля би пристала да се венчее този час с едного от присъствующите напети момци. Лил., 1884, кн. 7, 17. Според други известия турците уж пристаяле на сичко, що им са налагало от конференцията. НБ, 1876, бр. 54, 211. Кръскьо Драгани говори: / „Како Драгано .. / пристаеш ли да та цалуна?“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 326.
2. Приставам1 (в 1 знач.). — Славке, пристаяш ли ми? — Пристаям — отговори тя. Ив. Вазов, Съч. XIV, 25. Пристанала йе, мила мамо, / хубава Тота. / Та да йе барем .. / за ерген, / а йе пристала / .. /на пусти вдовец. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 202.