ПРИСТЀГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пристегна като прил. 1. Който е здраво завързан и прилепва плътно до нещо; стегнат. Той носеше фес и късо зелено сетре с пристегната черна панделка около яката на ризата. Ст. Дичев, ЗС II, 323. Взеха да пристигат все по-често с рейса мъже в топли полушубки .. и пристегнати шалчета на врата. Кр. Григоров, Р, 240.
2. За дреха — който обгръща плътно тялото или част от него; стегнат. Дали защото леля ѝ Рада се е изправила тънка и стройна, с черна, пристегната дреха, с черната забрадка и бяло лице, че Харитини се счу ластовича песен. А. Каменова, ХГ, 157. Галунка дойде на седянката с майчините си момински дрехи: на гърди пристегнат сърмен елек с криле от мораво кадифе. А. Страшимиров, А, 22. Тя разкопча контохчето си, та да се видят седефените копченца на пристегнатата рокля. Ст. Дичев, ЗС II, 541.
3. За част от тялото — който е облечен в плътно прилепнала, тясна дреха, която очертава формата му. Аз взех дясната ѝ ръка и полека я превих назад, притиснах левицата ѝ върху пристегнатата ѝ гръд и .. впих устни в .. пламналите ѝ устни. Г. Райчев, Избр. съч. I, 20. — Вижте какъв хубав цвят има! — казваше българинът .. на младата вдовица Калиопа Калиш, като вдигаше високо срещу слънцето чашата с шербета, а сам не снемаше очи от пристегнатата талия на високата гъркиня. Ст. Дичев, ЗС I, 364.
4. За човек — който е облечен добре, прилично, чиито дрехи не са размъкнати, развлечени; стегнат, спретнат. — Който иска казак да стане, да излезе напред! Ей вижте тука моите соколи полски — и той посочи пристегнатите инатруфени поляци. Ст. Дичев, ЗС I, 62. Пред масата на пламенния защитник на човеците и лъвовете в този миг застана .. пристегнат .. и сериозен мъж. Т. Генов, ДОД, 107.