ПРИСТЍГАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от пристигам като прил. 1. Който идва някъде, стига на определено място, обикн. където е говорещото лице. Стоеше прав до вратата, редеше ергенските жалби и посрещаше с усмивка пристигащите моми. К. Петканов, БД, 26. Колелото се завъртя. Механикът откачи мотора. Шумът напомняше трясъка на пристигащ влак. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 400.
2. За писмо, пратка, стока и под. — който идва, бива доставен на определено място, на някого. Тя [Сийка Дамарчева] обикаляше непрекъснато около магазина, надничаше през прозорците, зад които персоналът подреждаше пристигащата стока. Св. Минков, Избр. пр, 488.
3. Като същ. пристигащ<ият> м., мн. пристигащи<те>. Обикн. членувано. Човек, който идва някъде, стига на определено място. Глашатаите призоваваха по стъгдите плисковчаните, за да отдадат почести или презрение на пристигащите. Й. Вълчев, СКН, 244. Това имение не беше прекалено обширно .., замъкът обаче въздействаше господарски с широката си веранда .., белееше се измежду големите дървета широк и изобилен към пристигащия. М. Христов, ИЕБ I — II (превод) [еа]. Тя тихо попита кой е пристигащият.