ПРИСТЍСВАМ, -аш, несв.; пристѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пристѝснат, св., прех. 1. Обикн. св. Стисвам леко, слабо. Гоце пристисна ръка на стария човек: — Господин Глаушев, вашият син сам е решил тоя въпрос преди нас двамата. Д. Талев, И, 43. Калинка догади укорните думи, тя изви безпомощно очи към Милка и поиска да говори, но нещо ѝ пристисна гърлото и тя замълви невинно: — Радвай се! Ц. Церковски, Съч. III, 20. — Кога си заминаха вуйчовците ти? — Аз не ги видях — подигна широките си рамена момъкът, пристисна устни. Д. Талев, С II, 101. Пенко .. политна. Стрина Пенковица се хвърли към него и го прегърна .. Той с мъченически изкривено лице пристисна мокри клепачи и заби глава в коленете си. Ст. Чилингиров, СБД, 76-77. Пред входа / застана горд и строг очакваний войвода / на сабя черенът пристиснал во ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 32.
2. Само несв. Стисвам леко от време на време, понякога. Той слушаше озадачено разказа ѝ, пристисвайки устни.
3. Остар. и диал. Притисвам (в 1 знач.). Иванчо са наведе .., улови Пенка за ръката, пристисна я на сърце си и рече: — Засега остани си сбогом, Пенке. Ил. Блъсков, ПБ II, 86. Пашата пристиснал устата си на детинското му лице. Ст. Ботьов, К (превод), 198. Той ми отговорил оти нищо друго не знаел .. Тие го пристиснале и най-после го сториле каил да кажет. СбНУКШ ч. III, 112. пристисвам се, пристисна се страд.
ПРИСТЍСВАМ СЕ несв.; пристѝсна се св., непрех. Остар. и диал. Пристягам се. Не можеш позна .., че този .. сълдатин довчера е носил цървули .. Обтегнал сега на краката си ония дълги .. лъскави ботуши .., пристиснал се през кръста с поясок. Китка V, 1886, кн. 14, 11.