ПРИСТОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пристоя̀, -оѝш, мин. св. -оя̀х, св. Остар. 1. Непрех. и прех. Грижа се за някого или нещо. Длъжни сме да почитаме старите. Нека им пристояваме и да им помагаме. Пч, 1871, кн. 4, 63. Исидор .. би решил да отиде в остров Парос, за да убеди сестра си .. да са върне с него в Цариград, за да .. пристоява стария им баща. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 127. Заклеха ся, че занапред винаги ще им пристояват и помагат със сичките си възможни средства и ще им дават потребната храна. П. Кисимов, ОА I (превод), 163. В младината най-много може да са развие тялото и да бъде снажно и способно, а на това родителите са длъжни .. да пристояват, ако искат да положат здраво основание на дълъг живот на чедата си. К. Кесаров, ЧНУ, 36.
2. Непрех. Помагам (в 1 знач.), съдействам. Заедно с него отиде и Мото стринин Илчовичин. Там зетя щял да му пристои да се натъкми на добра работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Да не беше Петко пристоял онази година да го главят .., какъвто оголял се върна .. — отдалеч щеше да подвива пеш! П. Тодоров, Събр. пр II, 338. Приятели бяха пристояли на Лафонтена да са намести като обикновен дворянин при Ханриета Английска. Ч, 1875, бр. 13, 602. Зная, че вие ще му пристоите [на Михайлович] и насочите както тряба и където тряба. АНГ I, 509. — Ти ми падна на сърцето и зато аз ще искам да ти сторя едно добро и да та събера с хора, каквито искаш. Бива ли? — .. Такава работа с хора става: човек на човека пристоява за каквото и да е. Ил. Блъсков, ПБ II, 33.
3. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Настоявам (в 1 знач.). Доволен, че тато сръчно върти механата му .., Хаджи Павел .. пристоява пред съвета на старейшините .. да поставят тато за мухтарин на горната механа. Т. Влайков, Пр I, 100. Царевича Александър Александрович .., който в последньо време е най-много пристоявал да са захване военното действие, известява, че и цар Александър вече си е дал съгласието за войната. НБ, 1877, бр. 64, 252. Фуат паша .. пристояваше, щото гърците колкото е възможно да се усамотят, а на българите да се даде църковна самостоятелност. Г. Бенев, БК (превод), 30. Ако обичате, пристойте с Г. Г. Стоянча и учителя Груева да ми ся помогне от българското Пловдивско училище. АНГ I, 4. пристоява се, пристои се безл. По едно време на Парлапановия Спиро .. поминала се жена му и остале му три-четири дяца сирачета .. — Трябва да се пристои Спиру, като е изпаднал в такава злочестина. Т. Влайков, Съч. II, 279.