ПРИСТРАСТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от пристрастявам и от пристрастявам се. Костя бе пушил някога. Съвсем малко .. Без пристрастяване. К, 1963, кн. 9, 6. Той [Морев] .. сам тика Ирина в ръцете на Фон Гайер .. Към това трябва да прибавим пристрастяването му към алкохола .., за да разберем простия факт, че за Борис Морев няма нищо свято. С, 1952, кн. 3, 178. За пристрастяване към лекарство се говори тогава, когато то .. вече се употребява не защото е нужно на организма, а защото неговото приложение се е превърнало за даден човек в самоцел. Н. Тонкин, НЗЛ, 25. Все повече педагози, педиатри и психолози се замислят каква е вредата от пристрастяването към видеоигрите, към Интернет и мобилните телефони още от най-ранна възраст. 24 часа, 2003, бр. 276 [еа].