ПРИСТРОЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пристроя като прил. Който е построен допълнително към вече съществуваща сграда като част от нея или като отделна постройка. Тя [Горановица] се обърна .. и влезе в пристроената кухня. Ст. Дичев, ЗС I, 507. Лени настоя пред мъжа си да разреши на новото семейство да се настани .. при тях — в две от стаите в пристроеното към старата къща крило. О. Василев, Т, 140-141. Сега насреща му [на Иванчо] се открояваше „Чауш джамиси“. С полуразрушено минаре и пристроен керван-сарай .. нейният прост и красив силует издаваше старата църква „Света София“. Ст. Дичев, ЗС II, 741.