ПРИСТЪ̀ПЯМ, -яш, несв. (разг.); пристъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Пристъпвам. Тръгнува [Руска], пристъпя две-три стъпки, преплитат ѝ се краката и пада. Ив. Вазов, Р, 45. Пристъпяше [Василена] леко, пъргаво и като забеляза Захария на прозореца, позасмя се. Й. Йовков, АМГ, 105. Бай Ганьо седи като на тръни; най-сетне става, пристъпя по килима към вратата на кабинета, навежда си ухото към дупката на ключалката. Ал. Константинов, Събр. съч. I [еа]. Старата Влаевица .. пристъпяше насам, носейки табла, пълна с кафета и сладко. Ем. Станев, ИК I и II, 92. Най-после той [Стефан] пристъпя към по-забавната, по-интересната за него работа. Д. Немиров, Б, 42. пристъпя се, пристъпи се безл. След стипцосването кожите се изпират с чиста вода и се пристъпя към боядисването. ЗПр, 1925, кн. 5, 183.